Затворени врати и залез…
След това не можеш да излезеш.

Можеш да видиш по-голям образ-
открий какво е всичко това…

Разтваряш се като очертание върху
фона на небето,
Няма да искаш
да се върнеш у дома.

В една градина,
пълна с ангели
никога няма да си САМ.

Но пътя е дълъг…
камъните, по които ходиш ги няма…

С лунна светлина,
която да те води
почувствай радостта,
че си жив!

Денят, в който
спреш да бягаш
е денят на
пристигането ти.

И ноща, която трябваше
да заключиш
беше време
да вземеш решение…

Спри да гониш сенките
Просто се наслади
на преживяването…

Ако затвориш
вратата на дома си
не позволявай
на никого да влезе…

Това е една стая,
която е изпълнена с нищо…
Всичко това е под кожата ти…

Лице на фона на прозореца…
Не можеш да го видиш
избледнява до сиво…

И никога няма
да настигнеш
променливият вятър,
ако решиш да спреш…

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

 

Този сайт използва Akismet за намаляване на спама. Научете как се обработват данните ви за коментари.