Начало > Без категория > Темата със счупването (продължение…)

Темата със счупването (продължение…)

След като ме изпратиха,и ми казаха да се върна на 11.05 за операция се оказа,че нещата никак не са добре и,че счупването било доста сложно.Така ме отложиха до неделя.В неделя лекарят ми каза да съм му се обадил и да ми обяснил за какво иде реч.Та обаждам се в неделя и той ми казва,че операцията щял да ми прави доцент Иванов шеф на 3 та травматология.Питам го защо,но конкретен отговор не получавам.Само ми обясни,че случаят ми бил доста сложен.И така в понеделник 17.05 се озовавам в кабинета на доцента.Доцента се оказа голям пич само дето би ми се искало този човек да го бях срещнал при други обстоятелства 🙂 . Обясни ми какво ми е счупването.И той ме пита как съм се потрошил.След като му обясних и на него-последва познатото цъкане и чудене,ама аз вече бях свиканл с това.Та доцента ми казва вечерта да съм отишъл в „Пирогов“ за да ми се оформят документите за прием.Запозна ме и с лекаря,който щял да бъде на смяна тогава.И така в 9 вечерта пак в болницата.Написаха ми една камара документи на едно листче кои кабинети да обиколя.Свърших цялата тази работа за около 30-40 минути.Сестрата тръгва да се обажда да са ми приготвели пижама и да съм се качвал горе.
ААА няма тая да стане си викам,и се разбрахме на следващият ден да отида сутринта.
И на 18-ти сутринта попадам на 10-я етаж в „Пирогов“.През целият ден минаваха всевъзможни лекари да ме питат дали съм боледувал от не знам си кво си дрън – дрън – дрън.А аз си мисля,че на следващият ден трябва да ме режат.Викам си майко мила от 2 те неща които ме е било страх винаги,да ме оперират и да лежа в „Пирогов“.
Е нема такова шубе 🙂
По едно време мина някаква докторка и ми каза никакво ядене и вода от еди колко си часа натам.
Въртях се въртях се в стаята гледам един телевизор закачен на стената.Отидох,видях тарифите,обадих се да дойдат да го пуснат,че то се не седи.Само глупости ми в главата.Дойде едно момче на което платих таксата.Послед настроих часа на приемника,че беше с 8 часа напред и така.
Към 9 вечерта съм се унесъл,но по едно време вратата на стаята се отвори и влязоха сестри,които носеха поднос с лекарства.Раздадоха на другите техните лекарства.Мен и още един човек ни питаха дали сме утре за операция.Аз викам:
„-Да да за операция съм.“
И сестрата ми казва:
„-ОК знам ето ви по едно диазепамче да пийнете.“
„-Оооо!“:-викам си.Дрогирането нека да започне сега 🙂
Та пийнах диазепама,който колкото и да не ми се вярваше наистина ме успокои.
Тъкмо започвах да се унасям и чувам отдолу от булеварда:
-Едно,две,три така до 12.
Хммм викам си хабитуренти.Щастливци.И така докато си го мисля това се сещам,че на този ден преди има няма 17 години и аз съм викал тези цифри.
Лежа и си мисля:
-Е ти бате новото време.В „Пирогов“ за операция нема що.
И така съм заспал…

Categories: Без категория Tags:
  1. Все още няма коментар
  1. 0 trackbacks