Начало > Без категория > The O-day (операцията)

The O-day (операцията)

И така идва прословутият 19.05 The-O day.Денят започва от доста рано в 5:30 сестрите влизат и започват да „сервират“ лекарствата :). Идват пак при мен:
-Ти нали днеска беше за операция мойто момче.
-Да,да.
-ОК я пийни още едно диазепамче.
Викам си опа тук стана интересно 🙂
Та изпих диазепама,ама успокоителният ефект никъф го нема начи 🙂
Шубето си става по-силно и по-силно.
По едно време дойдоха санитарките и замъкнаха другият човек,който беше за операция.
Седя си и си чакам,ама то тегава работа.По едно време минава една от сестрите и я питам:
-А мен кога ще ме водят там долу?
-Ъ?!
-Ами в операционната.
-Ааааа има време спокойно.-и ми се усмихва.
И така излизам на балкона гледам си София,пак в стаята гледам си TV,пак на балкона.
Едно нещо може да се признае за „Пирогов“.
Няма такива гледки към София ей.
Та гледам как градът се е събудил и е тръгнал в нервният си ритъм,и влиза санитарката и ми вика:
-Ае ти си 🙂
-Опа.-Е сега си еба майката си викам.
-Лягай на леглото.-оттука вика сме ние.Повече по земя няма да ходиш.
Натоварих се на леглото и ме помъкнаха из асансьорите.Е няма такива лабиринти.
Оказах се в операционната.Там поседях около 5-6 минути в нещо като предверие.Започнаха да идват пак някакви доктори.Викам си.Анестезиолози!
Първият им въпрос беше:
-Гладен,жаден?
Казвам им:
-Да.И си мисля да ги питам какво е менюто,ама се отказвам.Щото нали вече казах.То Шубето си е ГолЕм СТРАХ ЕЙ!
Говоря си с 2 момчета,които бачкат,като санитари.
По едно време ме забутаха там където си трябва.
BTW операционните не изглеждат точно така,както по филмите 🙂
Анестезиоложката ми обяснява,че щяла да мине под мишницата с упойката и,че съм щял да усетя изтръпване все едно ток ме удрял.
Аз и викам:
-Ток!Като от ТОК?
Тя вижда шока на лицето ми и ми обяснява,като от слаб ток.
-Уффф!Успокои ме няма що.
И докато се усетя ръката ми започва да прави конвулсии,наистина все едно минава около 36V през нея.
Събраха се и другите доктори около мен.По едно време един пита.Абе доцента ли донесе тея малки бурмички тука.
На мен все ми е на устата да кажа:
-Не ми барай плаките!-ама си трая и си лежа:)
По едно време някой се надвесва над мен и ми вика:
-Как си?
-Ооо,супер не съм бил по-добре 🙂
След малко разпознавам под маската доцента.
И чувам айде,готов е.Да почваме.
И така хората си ме режат там работят си ме,аз си говоря чат пат с кардиоложката.Вече съм се успокоил напълно.
Докато не чувам следната реплика:
-Абе бормашината къде е?
-Ами в Цонев.
-Да ми я донесе веднага!
След това звуците от операцията бяха,като от ремонт на апартамент.Бормашини,чукове и т.н.
Както винаги и на операционната маса на човек му се случват странни неща.
Докато си ме оперират.Ме засърбява носа,само че не отвънка а отвътре.Хубаво де.Едната ръка я оперират.Другата е закачена с една камара техника и системи.Всички в залата са с ръкавици.Как да стане.И като започнах едно духане в носа не ти е работа ей:).
Слава Богу размина ми бързо.
Ей човек да не го оставят така без работа значи.По едно време доглеждам апаратурата на кардиоложката,която изписва постоянно пулса и кръвното.Хъм викам си я да пробвам нещо.Започвам да си успокоявам дишането,и започвам да си контролирам пулса.Хммм все още имам спомен от едно време.И така от 65 пулс,за няма и минута го свалям на 50.Чудя се до колко ли мога да го контролирам,ама се сещам,че не искам да ми бият адреналин и т.н.,и решавам да си спестя неприятностите.
По едно време всичко свършва.Разкачват ми кардиото,и другите работи и ми връчват,нещо странно,което се наричало дренаж.Не е особенно приятна гледка,ама какво да правиш.
Идва моята санитарка и ми вика хайде да си ходим,и ме забутва към асансьорите.Докато излизаме от операционната идва Анестезиоложката и ми казва:
-Сега да пиеш,да ядеш,нали?
-Оооо викам си разбира се.-А наум си мисля,само да ми кажеш с коя ръка.Ама си затрайвам пак.
След малко се озоваваме на 10-я етаж 9-та стая.Поглеждам часовника на приемника и виждам 14:15.
Леле три часа и 15 мин операция.Ебаси майката.
Малко по-късно дойдоха Роси и сестра и.Едва не припаднаха от гледката.От едната страна кървавият дренаж.От другата система,която ми казаха трябвало да седи докато не изтече.
И така храниха ме,като малко дете.Щот бех УмреЛ,ама УмреЛ от глад.Поиха ме щот бех Умрел,ама Умрел от жажда:)
Изтече системата,махнаха я.Отидох и се изпиках с кеф.И пак гледки към София.
От тоалетната се вижда цяла София.И пак го признах.Няма такава гледка към София ей:)
После Роси и Ивето си тръгнаха.И се започнаха мъките.
Ей този 24 часов следоперативен период,ако може човек да го прескочи няма да е зле.
По едно време към 9 вечерта вече не се стърпях и отидох при сестрата.
Викам и:
-Много ме боли.Искам нещо за болка.
Тя ми каза:
-Отиди си в стаята,аз ей сега ще дойда.
Мисля си баси,тая толкова ли едно хапче не можа да ми даде?!
-Да,ама не:)
Идва сестрата с една инжекция.Аз си седя спокойно и си мисля,че е за някой друг от стаята.
Мхм:)Да бе 🙂
Идва към мен и ми вика:
-Хайде!Какво чакаш?Завърти се!Дай дупето!
Баммм:)
А е ти сега обезболяващо.
И се започна.Някаква кошмарна нощ.Гледах „Биг Брадър“,после някакви други дивотии.После започна телевизора да ме дразни,но не го спрях защото човека до мен гледаше някакви предавания.Едно въртене едно чудо.Някакви кошмари.Е няма такова състояние.Хем да си буден,хем кошмари.Бррррррррр.
По едно време от подсъзнанието ми изплува една песничка от една реклама на маргарин.
„-Мамо искам да съм там в детски лагер „Калиакра.“
И като плоча се започна само това да ми е съзнанието.
Убедих се,че рекламите промиват мозъка на хората.
И пак:
„-Мамо искам да съм там в детски лагер „Калиакра.“
Не знам колко и кога съм спал.Знам само,че по едно време дойдоха сестрите и ми слагаха някакви лекарства през абоката.
Да казвам ли,че в момента в който сестрите излязоха от стаята в главата пак ми излезе:
„-Мамо искам да съм там в детски лагер „Калиакра.“
Е нема такъв ужас:(
На сутринта ядох една кифла с кюфтета,които Роси ми беше сготвила 😉
По едно време пак ходих за обезболяващо.
И към 14 часа всичко премина изведнъж.Е остана си болката,ама тя ръката и до ден днешен си ме боли ,така че може да се каже,че всичко беше ОК.
През деня се замислих за телевизора,който работеше през нощта.И стигнах до извода,че е било по-добре.
Едно нещо обаче си ме измъчи.
Умрях за цигара привечер и двата дена.Ама геройски не пуших.Еле пък след операцията щеше да стане интересно 🙂
И така този ден всичко мина спокойно,като не броим инжекциите,които ми биеха доста,често 🙂

Categories: Без категория Tags:
  1. Все още няма коментар
  1. 0 trackbacks