Архив

Архив за ‘Живот’ категория

enjoy the ride

Затворени врати и залез…
След това не можеш да излезеш.

Можеш да видиш по-голям образ-
открий какво е всичко това…

Разтваряш се като очертание върху
фона на небето,
Няма да искаш
да се върнеш у дома.

В една градина,
пълна с ангели
никога няма да си САМ.

Но пътя е дълъг…
камъните, по които ходиш ги няма…

С лунна светлина,
която да те води
почувствай радостта,
че си жив!

Денят, в който
спреш да бягаш
е денят на
пристигането ти.

И ноща, която трябваше
да заключиш
беше време
да вземеш решение…

Спри да гониш сенките
Просто се наслади
на преживяването…

Ако затвориш
вратата на дома си
не позволявай
на никого да влезе…

Това е една стая,
която е изпълнена с нищо…
Всичко това е под кожата ти…

Лице на фона на прозореца…
Не можеш да го видиш
избледнява до сиво…

И никога няма
да настигнеш
променливият вятър,
ако решиш да спреш…

Categories: Живот Tags:

Огледало на живота

6 ноември, 2010 Няма коментари

Живота е странно нещо. Още по странни са неговите отражения, които ни поднася. Понякога не ги виждаме, понякога са толкова ярки, че чак ни избождат очите по онзи натраплив за него начин. Вчера видях точно такова негово отражение.
Действието се разви в спирката на метрото на „софийския“. Докато чакахме с Роси да дойде метрото и да ни замъкне към „Света Неделя“ забелязах едно дете на възраст между 7-9 години, което се занимаваше по доста необичаен за възрастните начин, но напълно нормален за едно дете.
Заниманието беше следното. Детето беше застанало на ескалатора в долната му част, който е за изкачване и ходеше разбира се в обратна посока :) от което ефекта разбира се беше, че то просто стоеше на едно място колкото и да ходеше:) И сега живота даде своето отражение по следния начин. Пристигна влакчето на метрото и слязоха една камара хора, които разбира се тръгнаха към ескалатора за изкачване. Общо взето тълпата „помете“ момченцето.
И тук като шамар видях месомелачката на живота. Колкото и да се опитва човек да е срещу нормите и другите, то тълпата неминуемо ще го смачка, ако не се мръдне от пътя и, или просто ще го изхвърли като нещо ненужно нещо, което и пречи да върви напред и нагоре без да поглежда, и да се интересува от неговите интереси, занимания и възраст. Замислих се, че след време, когато това дете порастне вече ще бъде смляно от тълпата и най-вероятно и то с досада ще изблъска някое дете, което се забавлява на ескалатора в метрото, само защото му пречи да се изкачи нагоре малко по-бързо.

Това е живота…

Categories: Живот Tags:

Честита Коледа!

25 декември, 2009 3 коментари

Весела Коледа и честито Рождество Христово.Много щастие,късмет,усмивки,здраве,пари и щастливи мигове през Новата 2010 година.Дано т.нар. криза си отиде колкото се може по-бързо,и джоба на Българина се понапълни,а оттам и сърцето му с по-добри чувства.Нека през Новата година да се обичаме повече и мразим по-малко.Нека има много хубави моменти,и почти да няма лоши такива.Нека всичко при всеки да е ОК. :)

Поздрави от мен Орльо :)

HR проблясъци – или какво четAт HR от CV

4 юни, 2009 7 коментари

Не съм от хората които активно си търсят работа,даже за последните седем години си седя в една и съща фирма,но не съм спрял да се интересувам и от т.нар. пазар на труда.По принцип всеки от нас се е чудил какво точно се чете от неговото CV.(Какви думи само CV; HR)Както и да е.Та днеска минавам профилактично през jobs.bg и попадам на статия от „Human Capital“-“Какво четат HR специалистите в CV-то?“

Разбира се изчетох я с най-голямо удовослствие и останах удивен от „креативността“ и „разума“ на някой хора закачили титлата HR.

Eто някои от тях в малко телеграфен вид:

Цитат:1

Според Милена Христова, специалист „Подбор на персонала“ в K&K Electronics, за разглеждането на една автобиография не са нужни повече от 10 секунди, „тъй като всеки професионалист има изградени критерии за дадена длъжност и с едно разглеждане на кандидатурата може много бързо да прецени дали кандидатът е подходящ“

Брей тази сигурно е ходила на скоростен курс за четене.Аз мога да се хвана на бас,че за това време не може да прочете 3 те ми имена и къде съм роден,камо ли какви квалификации имам.Или тука имаме съмнителни фактори,които граничат леко с дискирминация.(Пол,Възраст,Местоживеене или град на раждане.)

Цитат:2

Първо гледам снимката, ако има такава, после начина на оформление на CV-то, защото това за мен е много важно. След това чета цялата автобиография – не я сканирам. В един момент, след като си прочел стотици CV-та, това нещо не отнема кой знае колко много време“, обяснява практиката си Антоанета Петрова, HR мениджър на „Нетера“.

Тази не знам или си търси мъж или гадже или не иска да има по-хубави колежки около нея.Другото,абе „Нетера“,доколкото знам не е модна агенция.Не може всички да сме убафси :-)

Цитат:3

Снежана Райкинска, изпълнителен директор на Bulwork, твърди, че обръща внимание на това как изглежда самото CV. „За мен е много важно как е структурно написано, дали човекът се е постарал. Ако използва готова форма от някой job портал, не ми говори добре за него – не е положил усилия да създаде собствено CV, за да покаже свои стил и характер“.

Тъй-тъй.Ами добре хубаво да я направя креативно,но ако си развинтя фантазията ще кажете,че такива автобиографии ви натоварвали и не сте имали време да ги разгледате.Нали?Да не говорим,че тази фирма е с такова често присъствие в job порталите,че надали четът CV та в по-различен вариант.Другото което е,ами да си кажа честно на мен пък job порталите са ми много удобни веднъж след като съм го написал,мога само да добавям,редактирам и трия без да губя ценно време.Хайде сега,като сте представители на работодателите това не значи,че хората които кандидатстват за работа не са заети хора.

Цитат:4

СНЕЖАНА РАЙКИНСКА, ПЕТКО МИРЧЕВ, ИВЕЛИНА АНЧЕВА
Кандидат изпада от моята класация, ако в CV-то му присъства честа смяна на работата за кратък период от време. Същото се отнася и за кандидат, който е работил като барман или сервитьор. За мен е важно дали кандидатът се е постарал да структурира добре автобиографията си.” Ако е използвал готова форма, това означава, че не е положил достатъчно усилия да покаже собствения си стил и характер.

На тези се чудя,какъв им е проблема.Ами човек не може цял живот да е работил цар.

Напълно нормално виждам някой да е работил като сервитьор или барман да се е преквалифицирал и да иска да си смени работата.Или обслужващия персонал е толкова тъп,че няма шанс за преквалификация.

Иначе като цяло статията беше изключително интересна и полезна.Има наистина добри съвети от хора които си личи,че са професионалисти в бранша.За тези тук които съм изтипосал не знам.Не ги познавам,но с дивотиите които са наговорили направо косъма ми настръхва.Но и те са полезни,поне сега със сигурност знам,че единен критерий няма и всичко е субективно.Даже си направих и някои изводи,също и как да крием професии от HR за да не вземе да изпаднем от пръв поглед.Другото ей айде стига с тези критики за готовите форми.Няма какво да си кривим душата и на Вас и на нас са ни безкрайно удобни.

Разсеяни мисли и протести

29 април, 2009 1 коментар

Днеска докато вървях по Раковска ми направи впечетление,че  района от ул.Иван Вазов към Кристал пак е отцепен от полицаи.Повървях и натам и се сетих,че сигурно пак Кремиковци протестира.Мдам отгоре се задаваше група родни металурзи развяващи знамена, а пред тях вървеше микробус с техника за агитация.По едно време от микробусчето пуснаха една много хубава песен на „Щурците“-“Клетва“.

И се сетих,като по-малки как я бяхме преиначили.

На припева викахме вместо „да Му подам ръка и в лош за мене час“ – „да му Го дам в ръка и в лош за мене час“.Да ме извиняват Кирил Маричков и компания,ама лапешка му работа. :)

Та се замислих,колко беше подходящ лапешкият ни вариянт.После се сетих за пъвите митинги,избори,протести,кризи… И ми стана гадно.Ебати тогава бях хлапе на 14-15 години сега съм мъж на 34.

А те си ни го подават в ръка постоянно!!!

Пфууу ей така ми минаха годините в чакане и стягане на коланите мамицата им мръснишка ей!

За 20 години никакво развитие!Ебати тъпата държава!

Categories: Живот, Политика Tags:

Каква заплата очаквате?

18 февруари, 2009 Няма коментари

Този въпрос бива доста често задаван на интервютата за работа.Днеска даже четох,че даже бил задължителен.Добре де хубаво щом са решили,че е задължителен така да бъде.Само едно не ми е ясно.Ако успеят да ме убедят ще им повяравам.Какво означава в обявите за работа фразата „-мотивиращо възнаграждение“ или пък „-атрактивно заплащане“? Ей това ми е много чудно в какви граници варира,че човек да не вземе да се изложи нещо.

За някои може това да е 500лв за други 1500лв за трети 2500лв.

На мен 2500лв наистина ми се виждат атрактивно заплащане ;)

Сега някои може да ме обвинят в алчност,но аз само споделям какво си представям под атрактивно заплащане :)

Седя и чета тук разни мисли в Human Capital. Някои казват,че ако за дадена позиция са определили 700,а кандидатът каже 500 са щели да  му  дадът 700.Е добре де,ама по този начин човека не се ли е подценил,не е ли показал неувереност?!

Да не говорим,че в масовата практика всеки би си спестил хайде да не са 200,ама 100-150 задължително.

Ами ако кажеш,че очакваш 1000лв,ама би работил и за 600-700лв не си ли затваряш вратичката.Какво ще започнеш да се молиш и да викаш:

–Ама аз и за по-малко повече работа ще Ви върша!  :-)

Глупости.

За Англия и за страни в посока от Драгоман нататък съм чел и знам,че когато има свободна позиция заплатата за нея се обявява.Няма скрито-покрито.

Тук цялата тази наша работа по тези интервюта прилича повече на игра на Покер отколкото на преценка Кандидат/Работодател.

Вие какво мислите  ми е интересно? И какво според Вас значат фразите:

-атрактивно заплащане

-мотивиращо възнаграждение

и все от сорта гръмки,но неясни.

Много бих искал да разбера!

Categories: Ежедневие, Живот Tags:

Началото на годината

6 януари, 2009 1 коментар

Ей досега не ми се беше случвало да изпадам в състояние на депресия,само зарди това,че са били празници и сега започва една нова година.По принцип е ден от календара и едно поредно преместване от един ден на друг,но не и за хората.Поинтересувах се дали има и други хора с такова състояние.Оказа се,че е било масово явление и даже самото състояние си имало име „Holiday Blues“.Какво хубаво име само :).Така беше до вчера.Днеска обаче колкото и да ми костваше станах рано.Отидох на курса по немски и така настроението ми започна да се пооправя,и всчико едно по едно да си идва на мястото.За момент намразих празниците,ваканциите или там както им се вика на почивните дни.После се сетих за Том Сойер,че и той като мен милият мразеше неделите,защото понеделниците ставали още по криви ;) живот.Вече се убедих,в една казармена мъдрост.Не оставяй войската без работа ,защото започва да мисли за глупости!
Колко мъдро само :)
Сега се убедих,че колкото по заето ми е ежедневието с курсове,работа и etc,то толкова по-добре.

Categories: Ежедневие, Живот Tags:

Сметки и Равносметки 2008

31 декември, 2008 6 коментари

Както обикновенно накрая на годината човек си прави някаква сметка за това какво е успял да направи и да не направи през изминалата година.

Общо взето съм изключително доволен от изминалата година.Най-вече в личен план.

Най-важно за това не е и под номер:

С Роси се преместихме да си живеем заедно. В нащо си нас :)

И след това са другите неща:

1-то нещо с което се гордея е,че успях да сваля фрапиращите за някои 30kg.Дам от буре тежащо 117кг. в края на 2007 в момента тежа 87 ;-).Дам от дънки 40 ти номер в момента се побирам в 32 :)

2.Излизах няколко пъти зад граница слава Богу само за удоволствие,та успях да поразгледам и аз малко свят.

3.Бяхме на море в Гърция – най-важното за там,което мога да кажа е,че обслужването беше от класа! ;-)Определено комшиите ни знаят как да ти измъкнат парите при това направено с кеф! ;-)

4.Ходихме до Чехия-обслужване под всякаква критика включително по лачените заведения,но за там друг път.

5.Успях успешно да завърша специализацията си.

6.Започнахме с Роси да учиме немски ;) Не знам колко съм го научил но поне мога да напиша:

Ich haiße Orlin ;)

7.С Роси се записахме в Cisco академия,ако е рекъл Господ ще закачим в CV тата си по едно CCNA :)

Разбира се не всичко беше толкова добре,но съм много доволен.

Сега за другите „лошите неща“ без които не може.

1.През септември падна тавана в хола :) блока е нов на 1 година ;-)

2.Отрязаха ме от  Google adsense,така и не разбрах защо,но майната им.

3.Зарязах 3 проекта онлайн,но се надявам в скоро време да ги подновя,и ако може даже и да ги завърша.

4.От  октомври все нещо ми куца здравословно.В началото на октомври се разболях,много здраво.После в началото на ноември.Декември пропуснах настинките,но ме изядоха херпеси.Дано се поспра малко,че ми омръзна!

За мен беше добра година,да не казвам даже и отлична.Надявам се 2009 да бъде още по-добра!

Щастие в нещастието

13 септември, 2008 Няма коментари

Тази седмица не знам какво става карък ли ме гони или късмет.Започна се от четвъртък.В четвъртък към 17:00 ми се обади приятелката със следното съобщение:
„-Прибери се във вкъщи веднага!“
Изкарах си акъла,като си помислих,че в нас е разбито.
Слава Богу,не бяха айдуци,беше станал друг проблем.
Изстрелях се,като торпила от работа, и какво да видя.В хола тавана паднал.
Мдам точно така,цялата мазилка над леглото се беше отлепила и паднала.Добре,че не е имало никой във вкъщи когато се е случило.За уточнение става въпрос за блок на няма и 1 година!Оттам хайде на собствениците.Първо нищо не посмях да пипам,че не знаех дали апартамента е застрахован.Впоследствие се оказа,че е.После пък се намери момчето,което е строило блока.Оказа се,че живее в моят вход.Та сега всичко е на вили и могили у нас :(.
Вчера по някое време успях да пусна безжичният рутер и да закача лаптопа.Последва втората неприятна изненада.Влязох в google Adsense,оказа се че профилът ми е деактивиран.Идея си нямам какво ги е издразнило.До тук бяха лошите неща.Хубавите бяха,че във вкъщи не е имало никой,като е станал инцидента.Другото което е ,че така е паднало,че е падало около техниката.За късмет не беше засегнато нищо.А колкото до Google Adsense не ми пука особено в сметката се бяха събрали не повече от 15-16 $.Просто ми се вижда меко казано тъпо,че ми спряха сметката без никакво предупреждение,нито пък се обосноваха,като хората.Оттук пък си извадих друга поука,че май от такива рекламни съдружия няма особена файда.Гледам има някакъв online формуляр за оплакване и в момента въобще се чудя дали да се занимавам.Добре,че нямаше повече пари да ме е яд.Общо взето ми дреме на … :).В момента майсторите шпакловат тавана отатък,аз седя в едно ъгълче в кухнята и драскам това на лаптопа.Рутерчето се доказа отвсякъде.Една успешна покупка.Има и малко снимки и видео от погрома,но тях ще ги публикувам,след като се пооправи къщата.
Та внимавайте с таваните и на новите кооперации,блокове и т.н.
Един съвет от мен,ако чуете съмнителни припуквания,шумове,или все едно комшийката ходи на токчета по теракот,или пък се местят мебели,а отгоре или спят или няма никой,или хал хабер си нямат да са местили нищо от мен да знаете-ТАВАНА Е ЗАПОЧНАЛ ДА СЕ ОТЛЕПВА!!!
Разбрах го по по-трудният начин!
Дано всичко да се оправи бързо,че нали знаете РЕМОНТ е мръсна дума! :)

Почивка от един месец

2 септември, 2008 Няма коментари

Гледам днеска е станал точно един месец откакто не съм писал нищо в блога.Е мисля,че толкова почивка стига.През този месец освен,че се съсипах от работа придобих още малко житейски опит.
В следващите няколко публикации ще споделя за новата ми страст готварството :)

Categories: Ежедневие, Живот Tags: