Архив

Архив на автор

Болнични

21 януари, 2011 2 коментари

Миналата седмица в неделя, докато бях на работа започна леко да ме понаболява гърлото и да се чуствам отпаднал, което до вечерта премина в температура и втрисане. Едвам си доизкарах смяната и с мъка се прибрах вкъщи. На следващият ден отидох при личната лекарка, която ми заяви, че ще се видим още едим път с нея в сряда, и че докрая на седмицата съм си вкъщи болнични. Изписа ми антибиотик и още една камара лекарства.
Роси едвам ме хранеше, тъй като отказвах да ям каквото и да е било, но все пак успяваше да ме накара да хапна.
Във вечерните новини започнаха да дават, че София и не знам кои си региони били в „предгрипна епидемилогична обстановка“. Това последното докато го напиша си изкривих пръстите 🙂
В сряда след поредното посещение и убеждение от страна на личната, че вече нямам температура ми пусна болничният лист с до болка познатата диагноза ОВИ (Грип).
Прибрах се и в една от поредните новинарски емисии гледах някаква жена от РИОКОЗ София, която обясняваше, че на личните лекари били раздадени безплатни противогрипни препарати.
– Е Да, ама Не!
Те такова животно Нема!
Има рецепта с антибиотик и тва е!
След това и един друг личен лекар потвърди, че такива препарати никой не им е раздавал на личните лекари и няма намерение да им раздава разбира се.
Та се чудя тези от РИОКОЗ що лъжат?
Сега преди малко в новините по bTV не знам дали беше същата жена от РИОКОЗ този път разправяше, как можело личните лекари да отидат да се вземат такива препарати от не знам къде си, по не знам къв си ред.
Това значи, че никой нищо няма да получи.
Както и да е.
На мен започна да ми минава с рецептата от личната и без „безплатните противогрипни лекарства“, които явно са обещани от РИОКОЗ, но разбира се тактично не са дадени.
По принцип аз за нещо, което е безплатно от държавата и става въпрос за здраве не вярвам.
Не вярвам и някой да получи от тези „безплатни“ лекарства.
Както и да е.

Пожелавам на всички да не се разболяват, и да не им се налага да се тъпчат с антибиотици и други лекарства.

Categories: здраве Tags:

Странни бизнес идеи :)

15 януари, 2011 Няма коментари

Докато си се мотаех днес сутринта из Интернет попаднах на сайт тип Портал. Разгледах го и натиснах на добави сайт, и:
О! Изненада 🙂
За да получите код за достъп, моля, изпратете SMS с текст(бля бля бля) (5лв. без ДДС)
Доста странно при положение, че знам поне 30 БГ сайта, в които регистрацията е напълно безплатна. Да не говорим, че портали и търсачки в Интернет има сигурно стотици.
Да тръгнеш с платена регистрация при това на цена от 6лв ми се вижда меко казано глупаво.

Categories: Интернет Tags:

Ех, живот

10 януари, 2011 Няма коментари

От няколко два дни се опитвам да хвана нещо в мрежата си, но като гледам май само стигам до: А Вас къде ще ви отведе живота?

Categories: Без категория Tags:

Къде ли ще ме отведе живота?

10 януари, 2011 1 коментар

А Вас къде ще ви отведе живота?

Categories: Без категория Tags:

Това е най-тъпият постинг правен някога в Интернет

9 януари, 2011 Няма коментари

ама няма такава глупост просто. Направо е чудо неземно леле леле леле. Не съм и вярвал че може да се измисли нещо толкова безмислено и полезно като или може би пък не е толкова полезно знам ли не знам ли и аз все се чудя от безмислеието и смисъла на 42 = 6*7
или пък миризмата на парфюм или на свеж въздух и алкохол, може и на Интернет

Categories: Без категория Tags:

2010 бих я забравил

30 декември, 2010 Няма коментари

И така дойде време за кратка равносметка на изминалата година. Спокойно мога да кажа, че по-отвратителна, тегава, мършава, скапана и…тук ще спра с епитетите, тъй като мога да ги изборявам до утре. Общо взето, ако можех бих си пожелал никога да не ми се бяха случвали нещата, които ми се струпаха на главата тази година.

Започна се още от Нова година, на 2-ри януари сутринта бях в „Токуда“ да ми оправят ушите. Чудесен старт на Новата година.
След това се случиха една камара, така наречени преразпределения на пазара. Създадоха се за пореден път изкуствени монополи, което в България не може да се случи 🙂 ХА ХА ХА ХА.
Фирмата започна да залита леко надолу, но имаше някаква надежда.
После за капак на всичко обраха шефа ми, ама който си е роден с късмет не му е писано да мре. След като го бяха поизгърбили, понаръгали и понабили – оживя. Само, че щетата, която му бяха нанесли беше достатъчна да засили фирмата още по-зверски в икономическото блато.
Три седмици след обира, каръка явно беше решил да ме преследва плътно, и докато карах ролери се потроших много зверски.
Стигна се до операция в „Пирогов“, слагане на пирони и още една камара простотии.
Тъкмо ме бяха изписали от „Пирогов“ и стана друго чудо. Приятелката ми и тя падна от ролери. И стана ЧУДООООО, аз с потрошена лява китка, тя с потрошен десен лакет. Ситуация – БОНБОН!
Как сме се оправяли в тази ситуация не ми се говори.
Тъкмо се бях позакрепил, бяха ми махнали гипса и бях започнал да ходя на рехабилитация. И на тъпият ми шеф му хрумна гениалната идея да слива обектите, като избра обекта в който щяха да го убият. Тъпак 🙂 Много му се кефех.
А докато ми се случваха нещата, ми бяха дали болничен, но все пак трябваше да ходя и на работа, щот разбираш ли ме осгигурявали на минимална работна заплата и на 4 часов работен ден.
Та след като събрахме обектите, се оказа, че няма място за всички и трябваше да се разделим. И до ден днешен ме е яд, че не го дадох на „Инспекция по труда“. Както и да е, стигна се до такава ситуация, че останах изведнъж без работа.
След около месец търсене ми се усмихна късмета и се случи едно от малкото хубави неща за тази година. Смених си работата, и в момента работя във фирма, в която колегите са супер и това, което правя ми харесва. Само ме хваща яд, че закъснях с тази промяна поне с 5 години.
И понеже счупването, закриването на обекта и т.н. са свързани процеси. С гаджето ми бяха ме принудени да освободим квартирата и да се преместим да живеем при майка ми. Просто супер 4 човека на 50 квадрата 🙂

По принцип не съм завистлив, но наскоро разбрах, че бившият ми шеф добре си е оптимизирал разходите 🙂 Започнал да играе комар, като сумата, която бил набутал до момента била към 100.000лв. Супер 🙂 Ега душата да си набута 🙂
Тука може много хора да се учудят, че мога на някой да пожелая това, но за човек, на който съм му отворил очите: кое как става и съм му докарвал печалби между 12.000-15.000лв на месец , и накрая се разделихме докато съм имал най-голяма нужда от средства, няма какво да дуго да му пожелая.

И сега, ще пожелая на всички никога да не изпадат в такава ситуация, и Новата Година да бъде в пъти по-весела и щастлива от изминалата. И на никой да не му се случва и 1/10 от това, което преживах през 2010.
Аз лично си пожелавам да я забравя!

Огледало на живота

6 ноември, 2010 Няма коментари

Живота е странно нещо. Още по странни са неговите отражения, които ни поднася. Понякога не ги виждаме, понякога са толкова ярки, че чак ни избождат очите по онзи натраплив за него начин. Вчера видях точно такова негово отражение.
Действието се разви в спирката на метрото на „софийския“. Докато чакахме с Роси да дойде метрото и да ни замъкне към „Света Неделя“ забелязах едно дете на възраст между 7-9 години, което се занимаваше по доста необичаен за възрастните начин, но напълно нормален за едно дете.
Заниманието беше следното. Детето беше застанало на ескалатора в долната му част, който е за изкачване и ходеше разбира се в обратна посока 🙂 от което ефекта разбира се беше, че то просто стоеше на едно място колкото и да ходеше:) И сега живота даде своето отражение по следния начин. Пристигна влакчето на метрото и слязоха една камара хора, които разбира се тръгнаха към ескалатора за изкачване. Общо взето тълпата „помете“ момченцето.
И тук като шамар видях месомелачката на живота. Колкото и да се опитва човек да е срещу нормите и другите, то тълпата неминуемо ще го смачка, ако не се мръдне от пътя и, или просто ще го изхвърли като нещо ненужно нещо, което и пречи да върви напред и нагоре без да поглежда, и да се интересува от неговите интереси, занимания и възраст. Замислих се, че след време, когато това дете порастне вече ще бъде смляно от тълпата и най-вероятно и то с досада ще изблъска някое дете, което се забавлява на ескалатора в метрото, само защото му пречи да се изкачи нагоре малко по-бързо.

Това е живота…

Categories: Живот Tags:

Joomla 1.5.21 fix XSS

10 октомври, 2010 Няма коментари

Здравейте Joomla-ри и Joomla-рки. Вчера е излязла версия 1.5.21, която запушва дупка в сигурноста на системата.Най-хубавото на този фикс е, че оправя ХSS уязвимост. Лошото е, че всички версии под 1.5.20 са засегнати. Така, че време е за ъпгрейд. Това е една наистина досадна процедура, която обаче ще ви спести много тюхкане от рода на:
„-Аджеба как ми хакнаа сайта?!“
Не е лошо преди да направите ъпгрейд, да направите и бекъп на сайта.
В прости стъпки:

1.Бекъп на файловете
2.Бекъп на базите данни
3.Теглене на Joomla 1.5.21 Full Инструкции относно нова инсталация на 1.5.21 ТУК
4.Или на Ъпгрейд версията Инструкции за Ъпгрейд ТУК
5.Инсталация(Ъпгрейд)
6.Всички живеят мирно,тихо и спокойно и се радват на чисти и спретнатички сайтове.
7.Това е!

Categories: God Save The Support Tags:

Ден на опашките

8 октомври, 2010 Няма коментари

По принцип избягвам да се редя по опашки, но има дни в които на човек просто му се налага. Вчера реших, че вече е крайно време да си изкарам преференциална студентска карта за градския транспорт. Предишния ден бях погледнал в подлеза на СУ, че за издаването на такава карта са нужни лична карта и заверена студентска книжка. С личната карта добре, ама студенстка книжка не бях заверявал една година. И така се запътих към НБУ с нагласата да заверя книжката и да ходя после на измервания. Обаче -ОБАЧЕ ! С качването ми на втория етаж за малко да изпадна в шок. Гледма едни хорица, като ми се наредили. Първо си помислих, че са за някоя лекция, но след кратко проучване разбрах, че от порядъка на около 100 човека седят пред администрацията на отдел „Студенти“. Тук вместо да се отчаям съвсем, се сетих, че миналата години заверки на книжки ставаха и в съседният офис. Набързо се бутнах там и след няма и 30 мин. вече си бях заверил книжката включително и миналият семестър. После се помотах малко с колегите, ходих на едни упражнения, които бяха доста интересни и на всичкото отгоре и разбираеми 🙂 . След тях се запътих към подлеза на СУ където вече ме чакаше, още една но този път малко по-малка опашка от предишната. Като влязох вътре ме препратиха на съседно гише, защото не съм имал пластика, та да ми я издадът. Жената вътре ме пита за снимка, но аз и казах, че нямам. Сканираха ми снимката от личната карта и така срещу сумата от 62 лева и около час и малко, висене по опашки се сдобих с карта за цялата градска мрежа за три месеца, което си е жива далавера при положение, че такава не преференциална карта струва 50 кинта за един месец 🙂

От вчера само се щракам из метрото 🙂 Ама то луд умора нема 🙂

Categories: Без категория Tags:

Е това се казва екстремно каране !

26 септември, 2010 1 коментар

Categories: Без категория Tags: