Начало > Настроение, Празници > Емоции по „Бъдни вечер“

Емоции по „Бъдни вечер“

25 декември, 2008 Коментирай Go to comments

Както всички знаем посрещането на „Бъдни вечер“ е доста продължителен процес,който продължава през целият ден най-вече в кухнята.Е така беше и при нас.Милото се завря там още в 11,аз отидох за 2 часа на работа напазарувах,още необходими продукти и се лепнах при нея,да и помагам :).То помощта се свеждаше до я ми подай сол,захар,измии това и ей такива неща.За този ден милото Роси успя да направи 11 манджи,страхотен боб,невероятни сърмички и жестока питка,която за съжаление просъществува само 1 ден:). Поне и правех компания  в кухнята,ако не друго.Към 18:00 милото вече беше попривършило с повечето манджи,когато започна да прави едни много готини локумени сладки.И заклевам се по връткава работа от тази не бях виждал,сториха ми се най-трудоемки.Направо и се възхитих на умението и старанието,което влага в тях.Както и да е направи ги, строихме ги в една тава и ги отделихме да поизстинат.Милото започна да прави питката,само че се наложи да махнем всичко от масата за да може да се замеси тестото.При което сложихме тавата с пуричките с локум на единият от столовете в кухнята.Аз се повъртях повъртях,и по едно време си викам,абе аз какво съм щръкнал тук, като стълб по средата ба кухнята,ами не взема да си седна.При което без да се обръщам към стола си сядам най-спокойно.Само,че докато си сядах усетих някаква странна топлина по задните ми части,а и стола нещо странно ме по-повдигна при което скочих,като ужилен-СЛАДКИТЕ леле майкоуууу,седнах на сладките!!!

Милото само ме погледна още не беше разбрала какво съм направил,но явно по погледа разбра,и думите които и излязоха бяха:

–САМО ДА СИ СЕДНАЛ НА СЛАДКИТЕ!!!

При което аз я погледнах с възможно най-невинният поглед и започнах да се оправдавам:

-Ами то аз само за малко то…

Само,че бях забравил една подробност сладките бяха поръсени обилно със пудра захар :–)

При което тя ме накара да се завъртя и при вида на захаросания ми задник ми извика:

-Марш оттук,веднага се разкарай от кухнята! При което аз втора покана не чаках.Все пак живота ми е мил все още 🙂

Като ме напуши един смях,не е истина,а на милото му се плаче та знае ли се.Е все пак нямаше големи щети.Та белята бързо ми беше простена.:)

Днеска не съм се спрял да ги хапвам:)

Та съвета ми е като помагате или се мотаете в кухнята гледайте първо какво има на стола за да не седнете върху някоя манджа,че е опасно вервайте ми … 🙂

  1. bluerain
    25 декември, 2008 в 20:21 | #1

    Сууупер! Прочетох го на глас и всички се смяхме! Ти си цял писател! И ние ядохме щолен, но от магазина! Бъдете здрави!

  1. 0 trackbacks